КМЕТЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Длъжност, служба на кмет; кметство. Околийският началник на няколко пъти извиква кмета, .. и му внушаваше на всяка цена да се развали това „болшевишко гнездо“, та ако ще и кръв да се пролее инак ще го махне от кметлъка. Ил. Волен, МДС, 118. — Ти само кажи, че си съгласен, па от мен го искай. Аз ще ти го дам кметлъка, като в кърпа вързан. Т. Влайков, Съч. III, 239. — Малко е, синко, знам, ама повече няма. Пък ти и от кметлъка нали си вадиш? Г. Караславов, Избр. съч. II, 112.


Източник: Речник на българския език (онлайн)