КМЀТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Длъжност, служба на кмет. — От окъсан полуграмотен писар — тоя злодей в няколко години с кметство, с депутатство и с не знам що още, неузнаваемо е забогатял! А. Страшимиров, А, 584. — И така стана Божил кмет. Отка е закметувал, пусто му кметство останало, цело село е пропищяло! М. Георгиев, Избр. разк., 176. Додето му беха в ръцете и кметство, и власт, и сила, взима, та ги отфърга от себе си и самичък ги слага пред краката на тоя даскалетина! Т. Влайков, Съч. III, 265. Кметството на дяда Радя не малко спомогна и за настаняванието на неговий храненик Митра. Ил. Блъсков, КУ, 18.
2. Общинско управление; община. Търновското кметство е прокарало шосе. Ив. Вазов, Съч. XX, 195. Действително, кметството скоро издало заповед всички файтонджии да си направят еднакви дрехи. Отеч., 1977, кн. 10, 29. Би било от голяма полза за хигиеничността на града, .., ако столичното кметство нареди по-строг контрол над тия амбулантни продавачи. БД, 1909, бp. 8, 3. Какво прави населението в това време, когато в негова интерес е много повече да мисли при избиранието кметство такова, което да бъде честно. Ил. Блъсков, КУ, 28.
3. Сградата, в която се помещава такова управление. Докато да се отдалечи от съвета и свие по първата напречна улица, .., като че ли все очакваше някой да викне подире му от прозорците на кметството. А. Гуляшки, ДМС, 53. Зад старинната дървена постройка на кметството ( .. ), беше градският часовник. К. Константинов, ППГ, 19. Трябваше да минат край приюта, край пощата и кметството. Г. Крумов, Т, 119. Траурният митинг, който протестира за убийството на Алеко, се свика на грамадния площад при кметството, западно от Калето. СбАСЕП, 38.