КМЕТУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кметувам. Тъкмо в това време, .., случи се нящо, което изведнъж тури край на неговото кметуване. Т. Влайков, Съч. III, 197. Болярски смътно догаждаше от досегашното си кметуване, че човек в селото си може да стане такъв силен кмет, какъвто силен не е и князът в София. А. Страшимиров, ЕД, 138. Зет му, .., положи много труд и грижи, докато потули неприятната история, ала все пак Димов трябваше да напусне кметуването. X. Русев, ПЗ, 245-246.