КОЀТО. Вж. който.
КОЀТО относ. местоим. ср. Вместо същ. За обобщаване на казаното. I. Относ. местоим. Обикн. в реплики при отговор; такова нещо каквото, това нещо което. — Какво мислиш да правиш? — Което трябва. Δ — Какво ще купиш за подарък? Което преценя за подходящо. Δ — Утре при нас ще има голямо веселие с музика, танци. — Ех, което тъй обичам! Дано да мога да дойда! Δ —И какво прави по цял ден в работилницата? — Което си е наумил от година време.
II. Относ. местоим.-съюз. 1. Въвежда подчинено определително изречение с присъединителен характер, което уточнява, допълва или обобщава смисъла на цялото главно изречение. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона, което ни лиши от всякакъв вид. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Обяснявам на Бай Ганя, но забележих, че той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно ..: „А, тъй ли е?“ или „Знам аз“, с което, види се, искаше да ми се препоръча, че не е прост. Ал. Константинов, БГ, 12. Нашите бащи и деди в продължение на четири века нямаха дума за отечеството и за свободата, което не им бъркаше да любят едното и да ламтят за другото. Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Прекарал човек вече, .., с очи дълбоко хлътнали в орбитите си, от което те изглеждаха като на кукумявка, той беше инак здрав и държелив. Й. Йовков, Ж 1945 23. Над моя роден край са ранните зори, / копнеж и трепет за което иде / денят да озари — / живот в деня да види. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 24.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение. — Не мога да ви кажа което не зная. К. Величков, ПССъч. I, 8. — А ти защо се бъркаш в душата ми, а? Вярвай което съм ти казвал по-рано. Ст. Чилингиров, ХНН, 149.
— Какво се говори за мене между небесното крилато населенье? — Говорят, отвърнала дребната птичка, което е право. Н. Михайловски, ССИ (превод), 23. Ям което ми позволява болестното състояние. Δ Един ден ще си получи което заслужава. Δ Спасиха от пожара което можаха.
3. Въвежда подчинено подложно изречение. — И не забравяй, че знаем всичко .. Което ще кажеш, е само формалност. Б. Райнов, ДВ, 233. Което започна по махалите, продължи и в чаршията. Тук се даваше тютюн, захар, кафе, .. И приказките бяха по-други: — Много здраве! Да не се плашат! Всички сме с них, целият народ! Д. Талев, И, 95-96. Което е истина, не може да се отрече. Δ Грях е, което вършите с този човек. Δ Вярно е, което ви е разказал за катастрофата.
4. Въвежда подчинено сказуемноопределително изречение. Омразата, ненавистта към врага е което тласка героя към отмъщение. Δ Любовта към родината е което определя идеалите на благородните личности, което ги ръководи в жизнения им път. Δ Не съм което бях преди, сега на третото стъпало се задъхвам.
5. Въвежда вметнато изречение. Киро налиташе върху нея, което се случваше много рядко, само когато беше разгневен. Г. Караславов, ОХ IV, 36. Изключителната осведоменост, което е особено важно в тази област, му помага в рационализаторската дейност. Δ Нередовната доставка на суровини, което всъщност е най-същественото, спъва производството на завода.
◊ Който <и> да е неопред. местоим. а) Безразлично кой, все едно кой. За него, .., бе много по-лесно да издекламира цели сцени от трагедиите на френските класици, отколкото да прочете макар и един стих само от който и да е български поет. Д. Калфов, ВП, 75. Всяка малка или по-голяма единица, в която и да било армия, си има своя номер. Й. Йовков, Разк. III, 133. б) Всеки един, без значение кой от многото. Която и от двете причини да бъде настоящата за постъпката му, този майор е герой. Ив. Вазов, Съч. X, 31. Лесно и скоро се сприятелява с когото и да е, има широки познанства. Й. Йовков, Разк. I, 102. в) Неопределено кой, някой от многото; някой, всеки. Всички трябва да сте запознати добре с устройството на апарата, че в случай на нужда който и да е от вас да може да отстрани повредата.
Като съставна част на фразеологизми, напр: Който го помирише, носа му пада (окапва) и др.