КОЖА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кожар и до кожарство. Когато дойде от Парчовци, беше папукчийски чирак, сега е първи търговец на кожарска стока и най-голям чорбаджия. А. Каралийчев, НЗ, 164. При старото място на някогашния кожарски дюкян с вечно развяващите се две юфтени кожи, сега една дълга, широка и светла фирма .. обхващаше отгоре три магазина. Д. Калфов, Избр. разк., 143. Кожарските работници дойдоха вкупом. Като разнасяха край себе си миризма на дъбилна киселина и на аргас те насядаха в средата на лявата редица. Ем. Станев, ИК I и II, 59. Едни от тях [параходите] разтоварваха скъпоценния си товар в Солун, но други по нареждане на централата се насочиха към големите европейски кожарски тържища. Д. Спространов, С, 74-75. Най-сетне го приели като общ работник в една кожарска работилница. К. Калчев, СТ, 106. Ние обикаляме дълго време и по този начин се запознахме с прочутия град на книжната търговия, на прекрасните изделия на кожарската индустрия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 349.