КОЖЀВНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Кожар. За правянето на дрехите и на телесното труфене занимават са предачи, .., плетачи, .., кожевници (табаци). Т. Шишков, ПХ (превод), 51. Ако хвърлиш един поглед върху одеянието, което тя от глава до нозе покрива ( .. ), ти ще видиш, че земледелецът, .., тъкачът, .., кожевникът, шивачът, .., ся приложили учението и опита на петдесят векове за направата на скромната ти покривка. Ч, 1871, бр. 8, 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)