КОКЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Кокетлив, кокетен. Заедно с песнопойния дар той притежаваше още едно порфелче, което вместо хартии, пазеше едно кокетско огледалце... Ив. Вазов, Съч. XII, 93.
КОКЀТСКИ. Остар. Нареч. от прил. кокетски; кокетливо, кокетно. Девойката прие много радостно госта в своята стаичка, кокетски накитена, със звънливи смехове и горещи стискания на ръцете — за благодарност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 89. Маргариди (като влиза кокетски): — Бонжур! (прави комплименти, здрависва са с Анка). Д. Войников, КЦ, 8.