КОКЀТСТВО, мн. -а, ср. 1. Стремеж на някого да се хареса, да направи приятно впечатление с външния си вид или с поведението си на някого. Този работник беше красив младеж с игриви тъмни очи. Косата му беше грижливо вчесана назад, а външността му издаваше известно кокетство — може би кокетството на младостта, която винаги обича любовта и живота. Д. Димов, Т, 217. Срещу него стоеше .., спретнат броневак. И макар да бе достатъчно тънък за най-придирчивото войнишко кокетство, коланът бе стегнат повече, отколкото талията позволяваше. П. Вежинов, ВР, 63. Елеонора го посрещна, като че нищо не беше се случило, ала в очите ѝ четеше присмех и кокетство. Ем. Станев, ТЦ, 71. В погледа ѝ нямаше кокетство, желание за задявка, а само мрачна дълбочина, която го плашеше. В. Геновска, СГ, 54.
2. Хубост, гиздавост, гиздавина. Влакът за Сан Пауло оставя зад себе си сивите покрайнини на Рио, из които само тук-там светва с провинциално кокетство някоя синиленосиня или керемиденочервена къщица. Св. Минков, ДА, 76.