КОКЍЧКА ж. Разг. 1. Костилка. Той взел кокичките и засял първата в тая местност кюстендилска слива. Н. Хайтов, ШГ, 251. Те [децата] заровиха ръце в едрите круши и сливи. Майката застана над главите и дълго ги гледа усмихната .. — Кирчо, маминото, не ги яж с кокичките! К. Петканов, МЗК, 10. Жените плетяха шарени олури, нижеха гердани от излъскани кокички от диви плодове. К, 1967, кн. 7, 19. — Горчивите кокички имат в себе си едно вещество, което ги прави да са горчиви и това вещество е една отрова много силна. ЦВ, 1861, бр. 41, 4.
2. Прен. Човек, който обича много да се закача, да се заяжда с другите. — Дерибей, стори ми сега и мен място, да седна и да те разделя от Попчето, че и двамата сте кокички, само гледате да се сдавчите... Ив. Вазов. Съч. XVIII, 11. Остави го, той е голяма кокичка.
— Вер. от гр. κόκκος.