КOКО̀КAM, -аш, несв., непрех. Рядко. За кокошка или петел — издавам специфични, характерни звуци ко-ко. Покрай разградените трънени плетища кококат кокошки. Д. Мантов, ХК, 98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)