КОКОША̀РИН, мн. кокоша̀ри, м. Простонар. Кокошар, кокошкар. Утре дякон Викентий щеше да се разбуди вече крадец, кокошарин, може би злодеец? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56.
