КОКОША̀РНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кокошарник; малък кокошарник, курниче. Добре, че беше сковал на Яна едно кокошарниче зад жилищния блок, та се намираха яйца. Т. Монов, СН, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)