КОКОШЍНЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. За птица — правя да ми се изправят перата, да ми се разпери перушината, обикн. от студ. Старата патка не им обърна никакво внимание и продължи да се оглежда във водата. И додето тя се кокошинеше, Жълтият Ламтурник, разперил крилцата си, извика: — Мечка страх, мене не! — и цамбурна в реката. А. Каралийчев, ТР, 32.
2. Прен. За човек — настръхвам от студ; накокошинвам се.
3. Прен. Държа се горделиво; перча се, надувам се. След ден-два ето че довтаса друг, някой си Чунчев. И той се кокошини: знаеш ли кой съм аз? Сп. Йончев, ЩД, 5. Тези дни градът ни са изпопълни с цигани и циганки. Първите са кокошинят, че ще станат аги. НБ, 1877, бр. 60, 236. А млада, глупава Еленка, .., погледва си хубавите .. дрехи, кои у други момичета ги няма, кокошини са, поусмихва са. Ил. Блъсков, ПБ I, 52.