КОКОШКАРЛЪ̀К, мн. -лъци, м. Рядко. Кокошкарство. Зиме пътищата и кърът опустяват и хората от бекярските одаи не можеха да поминават от туй-онуй. (Фейзи научи на какво викат туй-онуй: на кокошкарлъка.) В. Мутафчиева, ЛСВ I, 87.
