КОКОШКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до кокошкар и до кокошкарство. Той щукна с няколко от най-добрите и охранени коне и с последния запас от хляб. Беше турил в действие старите си кокошкарски навици. Л. Стоянов, Б, 140. Всяка държава има в нея търговски интереси за милиони. Кое правителство ще пожертвува тези си интереси — за някаква кокошкарска афера? А. Страшимиров, Съч. V, 135.