КОКО̀ШНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който страда от кокоша слепота. Аз стъпих в определената за това стая и видях пред себе си познатия Фахри бей, началник на Бейолу, после Селим паша, който беше кокошничав. Св. Миларов, СЦТ, 36.
