КО̀КСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до кокс. Сега около зачервената коксова печка, той [стопанинът на хотела1 слуша някаква дълга история и постоянно цъка и се удивлява. К. Константинов, ПЗ, 221. Натрупат се у дома посетители, напълнят двора и: Ще ме настаниш, нарежда един нашенец, ще ме назначиш я в копринената фабрика, я в макаронената, .., ако няма там място, попитай във въжарската, в коксовата... Чудомир, Избр. пр, 274. Коксов катран. Коксов газ. Коксови въглища. Коксови пещи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)