КОЛИБА̀РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Колибар. Всяка [колиба] бе заградена е широки от плет огради, в които имаше посеяли мамули, зеле, пепер, тикви и други домашни зарзавати, които в това място може да обработва колибареца. Ив. Докторов, ЗД, 49.
