КОЛИБА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до колибар. Колкото повече се приближаваме към Змеица, горите редеят. Камениста, гола земя, бедно колибарско село. Н. Стефанова, РП, 113. — Хей там — говореше Панайот, като сочеше лъкатуша на Луда Камчия. — Слезнеш ли по нея, ще да намериш не малко колибарски села. Ст. Дичев, ЗС I, 474. Ситно тропат тънконогите тревненки, нашироко се развива колибарското хоро, че има в Трявна две хора — селско, сиреч тревненско, и колибарско. И на двете хора едни игри се играят. Д. Мантов, ХК, 104. Долу слагат товара си, / сърпове оставят, / на хорото колибарско / бързо се залавят. Ц. Церковски, Съч. II, 171. Колибарски живот.