КОМА̀Т м. 1. Разг. Голям къс хляб. Ганчо не почака непознатият да му изпроси хляб, а бръкна в торбата и извади комата и захлупците със солта и чубрицата. К. Георгиев, ВБ, 86. Той бързо зачупи с пръсти комата и лакомо задъвка като гладен, който най-добре изпитва сладостта на хляба. Т. Харманджиев, КЕД, 36. Ваца бързо тропна софрата, наслага панички и лъжици, начупи хляба, който Георги беше донесъл, и прошари тук-там коматите с бели порязанички. Ст. Даскалов, СЛ, 19. Ръжен комат. Сух комат.
2. Остар. и диал. Къс, парче от нещо. Одило, одило, видело една мравка, един арслан и един орел, където се карат за една мърша. .. Тоги мравката рекла: „Айде бре, юначе, ела да разделиш тая мърша.“ Тоги зел детето, извадил ножа и га разделил на три комата. Нар. прик., СГ, 1894, кн. 1, 374-375. Порукова стара майка / три турчета любовници, / загубиха Момчил юнак, / направет го на комате! Нар. пес., СбНУ X, 86. Тук е втесна Вида Самовила, / — заключила дванайсет извори / сред гората в едно суво дърво, / по све суво, на върха зелено, / та го хвати [Марко] с тежка боздугана, / го изтроши комат по комата / и му строши дванайсет ключове. Нар. пес., Христом. КМ П, 37.
3. Диал. Тестено точено изделие от типа на баница, зелник и под. (Н. Геров, РБЯ II).
◊ За комат хляб. Срещу съвсем нищожно заплащане, колкото за оскъдна прехрана. Ще си остане той гол като пушка, ще търчи по чужди ниви да се мъчи за един комат хляб. Но в тези проклети години хлябът от своето не излиза, та от чуждото! Г. Караславов, Т, 237. Изпускам (изпущам) / изпусна комата от ръцете си. Разг. Оставам без служба, без занаят, без препитание. Препирахме се пак, наистина, но за общото: .. А сега — кой как да се нареди в общата бъркотия, за да не изпусне коматя от ръцете си. Ст. Чилингиров, ХНН, 141. Отнемам / отнема комата от устата на някого. Диал. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. Уплитам коматите. Диал. Пренебр. Ям, плюскам.
— От гр. κομμάτι ‘парчe’. — Други (диал.) форми кама̀т, кома̀д, кома̀к.