КОМА̀ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от комат. В синя, домашно тъкана кърпа имаше парче бито сирене, .. и коматче пресен пшеничен хляб. Г. Караславов, ОХ III, 167. Дадоха му коматче хляб и скъсани дрешки от чужд гръб. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 99. — Ще ме умори това дете .. Все с кандърми трябва да го храним. .. Така са ни гледали нашите майки, ами! Шест деца — на всяко по коматче и хайде! Кой ще си губи времето с нас? Б. Несторов, АР, 233— 234. И казал старецът: „Имаш ли, синко, хляб, да ми дадеш едно коматче.“ Нар. прик., СбНУ XXVII, 323.
— Друга (диал.) форма : кοма̀че.