КОМБА̀ЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на комбайн. Хората скачат. .. Поемат пълните чували от платформата на комбайновия купнител, мятат ги на широките плещи на носачите и оттам на платформата на „молотовката“. С. Северняк, ОНК, 103. Комбайнът заработи. Отрязаните житни стъбла се отнасяха по платнената лента в гърлото на комбайновия барабан. Овършаното зърно се изкачваше по елеватора в коша. РД, 1950, бр. 199, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)