КОНСТИТУЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до конституция1. Започна се полемика по въпроса за политическата реакция: как, по кой път нашата страна ще тури край на дворцовите котерийпи режими, как ще си създаде тя гаранции за един траен конституционен ред. Г. Георгиев, Избр. пр, 143. Министерството на външните работи трябва да бъде доверено на лице, което да бъде откровен и ясен русофил, а във вътрешното управление да се възстанови строго конституционно и парламентарно управление. СбЦГМГ, 242. Енциклопедистите обявили непримирима борба на католическата църква и абсолютната монархия, но били за конституционна монархия, при която буржоазията да вземе ръководно място. Ист. VIII кл, 44. Желанията на българите са: „Да са състави една българска независима конституционна държава от България, Тракия и Македония.“ НБ, 1876, бр. 54, 208.