КОНСТРУКТИВЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Архит. Течение в съвременната архитектура, което се отличава със стремеж да се използват в строителството най-новите постижения на техниката, да се създаде функционално оправдано планиране на зданията, да се въведе типизация в проектирането и пр.
2. Изк. Направление в изкуството след Първата световна война, което се стреми да използва новата техника за създаване на прости, логични, функционално оправдани форми.
— От фр. constructivisme през рус. конструктивизм.