КО̀НСУЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Дипломатическо представителство, начело на което стои консул. Най-мечтаната кариера на тия кандидати за охолен живот бе дипломатическата и тяхната главна цел бе — да получат постове като аташета, секретари и съветници из българските легации и консулства в чужбина. М. Кремен, РЯ, 311. Приемите му бяха много богати. На тях той [Давид] канеше всякакви хора — чужденци от консулствата, от параходните агенции и индустрията, местни търговци. П. Спасов, ХлХ, 179. Той [Костов] познаваше Солун и от дните, когато постъпи на служба в българското консулство. Д. Димов, Т, 545. — Сичките чужденци, които дохождат в Империята, трябва да бъдат снабдени с един паспорт, потвърден от посолството или от едно от руските консулства. Ив. Богоров, ВУБЕ, 13.
2. Сградата, в която се помещава това представителство. Чичагов се обърна кръгом, бързо излезе от консулството и се метна на коня си. В. Геновска, СГ, 310. Пишат от Варна, че .. ся освятила церквата, .. която ся построила в руското консулство. ЦВ, 1861, бр. 17, 4.
3. Само ед. Служба, дейност на консул. — Той ли е сега на място консула? — Той, бей ефендим, само че консулството беше играчка пред работите на Соколова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 28. После му даде консулството за идущата година, като му натякваше някак, че не го поискал от само себе си. Π. Ρ. Славейков, ПИ, 47-48. Помежду това Марий свършил войната с Югурта и оставил ся от консулството. Римляните искали да изберат нов консул, но всякий ся отричал от тая чест. Г. Йошев, КВИ (превод), 116.
4. Истор. Периодът, през който във Франция управлявали консулите — от преврата на Наполеон до неговото провъзгласяване за император (1799-1804 г.).