ΚΟΟΠΕΡА̀ΤΟΡΚΑ ж. Жена кооператор. Всички я [стрина Митра] знаеха като добра кооператорка струва-прави не пропускаше ден да изгуби, без да работи на полето. Кр. Григоров, Н, 143. На Първи май отидох да празнувам с кооператорите в село Лесново .. Аз там имах няколко стари познати кооператорки, а сега на празника се запознах с още много други. Т, 1954, кн. 11, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)