КООПТА̀ЦИЯ ж. Книж. Попълване на състава на изборен орган с нови членове без допитване до избирателите.

— От лат. cooptatio, -onis през нем. Kooptation, фр. cooptation или рус. кооптация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)