КОПЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който служи, който се използва за копиране; копировъчен. В ъгъла е малката масичка с тушовете и цветните мастила, до тях линиите, пергелите, копирните пера. Г. Райчев, Избр. съч. II, 111.
◊ Копирна книга; книга за копиране. Остар. Книга, която съдържа копия от документи, писма и др. Вместо отговор Левски се извърна към сандъка, разкопча чантата си и извади от нея две големи връзки писма и някаква книга.. — Чакай! Още не! И ти, бай Димитре, не бутай засега копирната книга! Ст. Дичев, ЗС II, 383-384. За всяко нарушение на дисциплината от страна на учениците дирекцията е съобщавала на бащите им, било с писмо, било телеграфически (като това може да се види от копирната книга на училището). Пряп., 1903, бр. 34, 4. Всеки търговец е длъжен да води непременно следните три вида книги: дневник.., книгата за инвентарите .. книгата за копиране на търговската кореспонденция. Хр. Даалиев, ТИА, 147. Копирна хартия. 1. Индиго. На стената беше прикована синя копирна хартия. Й. Йовков, Разк. II, 20. 2. Разг. Прозрачна хартия, която се поставя над чертеж, модел и др., за да се прерисуват върху нея; оризова хартия, паус. Ушите му щръкнаха и се очертаха още повече, бледни и понякога дори прозрачни, като парчета от копирна хартия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210.