КОПЧАЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Който е с копчета. Тръгнали ми са, тръгнали / четири млади момчета, / .. / да шият гащи, шалвари / и копчалии калцуни. Нар. пес., СбВСт, 356. Аз си имах дълга антерия, / антерия / саде копчалчя. Нар. пес., СбНУ XXIV, 82.
— Друга форма: копчаклѝя.