КОПЧЕЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. Преден отвор на панталон, на който се зашиват копчета. // Разш. Отвор, цепка, която се закопчава с копчета. Стремената на коня бяха пиринчени, гемът — със седефени копчета, а капистрата му — цялата в копчелъци и токи. Н. Хайтов, ДР, 156.
— От тур. kopçalik.