КО̀ПЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до копче (в 1 знач.) — Как си Ганке, какво правиш? попита Слави, като втикна пръст в копчената дупка на куртката си. Д. Немиров, Д № 9, 40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)