КОРПУСКУ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който се отнася до корпускула; корпускуларен. Светлината притежава едновременно корпускулни и вълнови свойства, като в някои случаи тя се проявява като вълнов процес, а в други като поток от частици. В. Вренски, МВЛР, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)