КОРСЀТ м. 1. Широк колан или бельо от плат или ластична материя за придаване строен вид на тялото чрез стягане на бюста, талията и ханша. В тия снажни, стегнати в корсет и дълги рокли, жени, . ., в тия гордо завити вежди и кадифяни черни очи дреме, наистина, дълбока, потайна и опасна сила. К. Константинов, ПЗ, 115. Фотина оттикна мъжете, разкопча корсета ѝ [на Цонка], за по-свободно дишане. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 97. — Сложила сте си корсет! Това е убийствено за вас! — каза той, като я гледаше строго. Ем. Станев, ТЦ, 75. Мъжът седна срещу тях с изправено тяло, като че ли носеше корсет под сакото си, с прави рамене и неподвижно лице. А. Наковски, БС, 19.
2. Мед. Ортопедично средство във вид на широк колан или пояс, което се използва за лекуване на увредени гръбначни прешлени или за изправяне на изкривен гръбначен стълб. Корсетите и бандажите поставят гръбначната мускулатура в твърде неблагоприятно положение, Н. Манчева, ЛФ, 356. Гипсов корсет. Кожен корсет.
— От фр. corset. (Вж. Л. Ванков, Ранните заемки от френски език в български, ГСУ-ФЗФ 60/1, 1966, 165.) — Т. Шишков, Първа храна (превод), 1860.