КОЧАНЀЯ, -ѐеш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Рядко. Ставам постепенно като кочан от студ; вкочанявам се. Ала слабеят вече сили, / снага изстива, кочаней. П. К. Яворов, Съч. I, 56.
