КОЧАНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; кочаня̀сам, -аш, св., непрех. Рядко. Измръзвам, вдървявам се от студ; вкочанясвам. А за огън нямаше нужните потребности, соба или мангал, .. Ако малкото кученце на Иванова, .., останеше вечер в стаята ми, то аз са считах за щастлив, защото лягаше при мене и краката ми не вкочанясваха нея нощ. З. Стоянов, ЗБВ I, 249.