КОШ, ко̀шът, ко̀ша, мн. ко̀шове, след числ. ко̀ша, м. 1. Голям изплетен от пръчки съд, отворен или с капак, обикн. с цилиндрична или правоъгълна форма. Чуйковския ще се отдели под друго дърво, ще се загърби и все работи нещо — кош плете, цървули прави. Ил. Волен, МДС, 212. Опря се на коша, с който носеше сено и слама на кравите. В. Нешков, Н, 410. — Стига да сме живи и здрави, подир някоя и друга година ще почнем да пълним върбовите кошове с ябълки и круши. А. Каралийчев, НЗ, 38. Отваряйки вратата с някаква фамилиарност — като да беше в своя дом, — той ни преведе през тесен коридор, пълен с куфари и пътнишки кошове, и ни покани в първата стая вляво. М. Кремен, РЯ, 612. „Кош кюмюр се достопява, / ..“ / чук извива юначина, / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7.
2. Съд с подобна форма при някои товароподемни или изкопчийски машини; кофа. Боляра и Дамян стояха на вагона. Когато стоманеният кош на товарачката изсипваше вътре камъните, те ги прехвърляха назад — Дамян с ръце, а Боляра по-ситните с лопата. Т. Монов, СН, 25. — Снощи татко каза, че търсят работници.. Постъпиш ли, веднага ти дават багер.. С кош като асансьор. Др. Асенов, СВ, 51. Когато помпата смуче вода от река, кладенец или друг открит воден източник, смукателният отвор се снабдява с един кош, чието предназначение е да не допусне смукването на камъни, пясък и нечистотии. Р. Ранков и др., М, 146. Грайферният кош се прилага доста широко в съвременните конструкции на скрепери. Д. Христов, СПМ, 186. Когато напълнените кофи стигнат до горния барабан, те изсипват глината в един железен насипен кош. В. Пеев, МК, 84.
3. Дъсчен съд над воденичен камък, в който се сипва зърното да се мели. Но чувалът с житото му тежеше толкова много, че Манол не се обърна. Стигна до дъсчения кош и с последни сили метна чувала отгоре му и започна да изсипва житото. К. Калчев, ЖП, 393. Над воденичния кош мъждукаше газениче. К. Петканов, ОБ, 16. Наберат се там млевари от разни села, насипят в кошовете и оставят на кречеталата грижата за по-нататък, па се съберат отвън на тревата около воденичаря. К. Величков, ПССъч. VIII, 247.
4. Приспособление, което се залага за ловене на риба, изплетено от пръчки. Весело е било някога по тази земя, защото пасбищата били общи, .. И реките — всеки е могъл да хвърля серкме или да залага кош където си ще. А. Гуляшки, ЗВ, 7. — Снощи заложих под Камен бряг един върбов кош. Дано се е навряла вътре някоя бяла мрена. А. Каралийчев, НЗ, 47. Кошът (с неговата вътрешна фуниеобразна плетка, която пречеше на влязлата риба да избяга) се поставяше на бързей и то вечер на скришно място. Д. Казасов, ВП, 36. Наблизо група рибари мълчаливо стягаха лодките си. Не всички бяха млади, но с каква ловкост, с каква решителна напрегнатост навиваха мрежите, нареждаха празните измити кошове, които щяха да напълнят с риба. Ал. Бабек, МЕ, 34.
5. Прикачено върху шаси към мотоциклет приспособление като кофа или сандъче с отделно колело, в което сяда пътник. — Заминавам с мотора. Ако искаш.. в коша има едно място. К. Калчев, ЖП, 185. — А представяш ли си, ако си купим за мотоциклета кош и една малка палатка? Д. Кисьов, Щ, 393.
6. Спорт. Монтиран върху табло на определена височина хоризонтален обръч с мрежа без дъно, където се вкарва топката при играта баскетбол; баскет. Владимир се носеше сам към баскета: една крачка, две. . Третата го отведе под самия кош — не му оставаше друго, освен да пусне топката в обръча. Ат. Мандаджиев, ОШ, 68. От друга страна, навременното и точно подаване, майсторското водене на топката и резултатната стрелба в коша позволяват да се проведат стремителни контраатаки. Б. Такев и др., Б, 7.
7. Спорт. Вкарване на топката в обръча при играта баскетбол; баскет. Първото полувреме завърши с 21:18 за техникума. В началото на второто нашите изравниха и дори поведоха с четири коша разлика. Ем. Манов, МПЛ, 25. Отборът на „Академик“ показа истинските си възможности между 23 и 27 минута, когато постигна 6 коша поред. ВН, 1961, бр. 2970, 3. Упражнението се провежда съревнователно, като се отчита по следните показатели: реализиран кош се брои за една точка; овладяна топка от бранителите — за 2 точки. Б. Такев и др., Б, 110.
8. Само ед. Прен. Разг. С несъгл. опред. Значително количество от нещо; куп. Тази година изкарали с жена си кош добри трудодни и в къщата им не било празно. А. Гуляшки, ЗР, 336. — Па като заниза едни упреци... Защо не съм пил кафе в къщи — по-евтино щяло да ми излезе... Ако постъпвам така постоянно — ще ги разоря... Цял кош обвинения. Др. Асенов, СВ, 79.
9. Прен. Остар. Затвор, дранголник. — Ще влезете в коша и ще подготвите угнетените в него за социална революция. Хр. Смирненски, Съч. III, 83. — Е, защо се сърдиш, недей вика, че току-виж, довлякъл се оня креол с един-двама арахангели .. и хайде в коша.. и креолът се появи, придружен от един старшия и двама стражари. Б. Шивачев, ПЮА, 206. По разпореждание на военносъдебните власти бай Ризич бил турен в коша .. за съучастничеството му в Паницовия заговор. БН, 1894, бр. 22, 3. Вечерта, като си разотиде мезлишът и мене тикнаха в коша .., никой от съгражданите не се осмелил да каже на майка ми, че съм в Ловеч. Ив. Докторов, ЗД, 112.
10. Диал. Кошер за пчели; кошарина2, кошарище3, кошерина. — Виж тия кошове, .., всичките ще се роят. Й. Йовков, ΒΑΧ, 173. — А бял мед няма у всеки кош, него млади пчели го правят. Й. Йовков, ЧКГ, 113.
11. Диал. Изградено от пръти и обикн. отвътре измазано с кал помещение за пазене на житни храни. — Току гледаш, некому щукнали воловете, другиму откраднали по неколко брави овци; некому разбили коша с храна, другиму обрали покъщнина!... Да се чудиш и да се маеш... М. Георгиев, Избр. разк., 175. Тя [Захарина] потръгна към двора, повърна се, та постоя пак над храчката, взе — без да знае защо — куката и отново тръгна през коша към къщи. Ил. Волен, ДД, 72.
◊ Гръден кош. Анат. Кухина в тялото на човек и гръбначно животно, оградена от ребрата, в която се намират белите дробове и сърцето. Белите дробове имат форма на пресечен конус, чиято основа лежи върху диафрагмата, т. е. към долния отвор на гръдния кош .., а върхът — към горния отвор на гръдния кош, М. Василев и др., ВБ, 31. Гръдният кош е образуван от 12-те гръдни прешлени, 12 двойки ребра и гръдната кост. Анат. VIII кл, 24.
> За кош плява (слама). Разг. Пренебр. На съвсем нищожна, ниска цена. На две магарета кош слама не зная (не мога) да разделя. Разг. Пренебр. Не съм способен за нищо; некадърен, глупав съм. Ни кош слама не струвам. Диал. Подигр. Никак, нищо не струвам. Отивам / отида в коша. Разг. Бивам изоставен, изхвърлен като нещо ненужно. Слагам / сложа в един кош; турям / туря (турвам / турна) в един кош някого с (и) някой друг. Разг. Смятам някого еднакъв с други, не правя разлика между него и други. Кой знае защо, но дядо Смилян особено много ненавиждаше поповете. — Дядо Смиляне, има и добри попове — казваше му понякога Камен — защо слагаш всички в един кош? К. Ламбрев, СП, 159. Турям / туря (турвам / турна) в коша1 нещо; хвърлям в коша нещо. Разг. 1. Оставям без внимание, не разглеждам (обикн. заявление, молба и под.). Такива предложения Василеви хвърляха направо в коша. П. Спасов, ХлХ, 147. От два дни той неведнъж посягаше с това хищно движение към вестника: да го смачка, да го хвърли в коша, да го забрави. В. Геновска, СГ, 11. 2. Отхвърлям, не обнародвам, не публикувам (печатно произведение). Пъшкал главният редактор, потил се, пъшкал, потил се, хвърлял в коша съчинения, докато се разболял. Чудомир, Избр. пр, 284. Турям / туря (турвам / турна) в коша2 някого. Разг. Включвам някого в нещо, което ще ми донесе печалба, използвам го за нещо. — Ганка Попова, учителка, Каралии, — записваше той [Гороломов], като сричаше думите .. Ще я позаобиколим и нея, ще я застраховаме. И нея ще я турим в коша. Й. Йовков, ПГ, 56.
КОШ междум. 1. Подвикване към добитък, за да бъде впрегнат. И подвикнах властно на воловете да се кошнат. Левият вол завъртя силно главата си и пъхна покорно коравия си врат в ярема. Зажеглих го бързо и подвикнах на другия вол: — Хайде... кош! Г. Русафов, ИТБД, 165-166. „Кош!“ — каза Аго и подигна хомота. Волът умело и бързо пъхна врата си. Й. Йовков, АМГ, 93.
2. Подвикване към впрегнат добитък да се върне назад (Н. Геров, РБЯ).