КОША̀РИЩЕ1 ср. Място, дето някога е имало кошара. — Да не остане ни добитък, ни кокошка, ни куче. Горе, в лесовете край кошарищата и пасбищата, вдигнете колиби, да се приберат всички. А. Дончев, СВС, 572.
КОША̀РИЩЕ2 ср. Остар. и диал. Гнездо, купчина растения на едно място; кошерище3, туфа. — Ето го и киселека! .. Оттук ще си наберем. Клекваме пред едно кошарище. Т. Влайков, Пр I, 204.
КОША̀РИЩЕ3 ср. Диал. Конусовидно изплетен от пръчки кошер за пчели; кошер1, кошарина2, кошерина. — Аз казвам, че те [пчелите] съставляват йедно царство, защото в сека тяхна къща, която наричат кошарище, имат йедна царица. Кр. Пишурка, МК, (побълг.), 335. „Ние имаме триста кошарища пчели.“ СбНУ XLI, 450.