КОШЀ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кош; кошче, кошле. А Пека седна при закнижения прозорец, принесе коше с вълна и зафана да чеше. Т. Влайков, Съч. II, 63. Нема вишни кой да бере. / Намери са йенно момче, / йенно момче и момиче. / Брале два дни, брале три дни, / за неделя — енно коше! Нар. пес., СбНУ XLVI, 260.
КОШЀ2, мн. -та, ср. 1. Сватбен обичай, според който приятелките на невестата в събота ѝ плетат венец от цветя.
2. Венецът, изплетен според този обичай.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.