КОШЕНЍЛ м. Спец. 1. Общо название на изсушени дребни насекоми, живеещи в Мексико или Индия, от които се добива червената боя кармин; кърмъз. Человеците добиват много хубави и полезни неща от дребните животинки. Коприната добиват от нищожните твари бубите, лъскавата багрена боя, от дребните кошенили. ИЗ, 1874-1881, 1882, 51.

2. Багрилното вещество, добивано от тези насекоми. Древните гърци и римляни са употребявали природен азурит, .., кошенил, сиви пигменти, получени чрез стриване на прах на глинести шифери. Н. Преславски и др., НПБ, 6.

— От фр. cochenille през рус. кошениль.


Източник: Речник на българския език (онлайн)