КОШЕРЍЩЕ1, мн. -а, ср. Увел. от кош. — Мома Калино, Малино, / защо ма бийе бая ти? / .. / Дали не съм му донела, / донела и докарала: / две кошерища с кълчища. Нар. пес., СбНУ XXV, 15.
КОШЕРЍЩЕ2, мн. -а, ср. Увел. от кошер1. Вечерта тя наредила няколко кошерища в двора, вързала ги с едно въже и взела края му през прозореца. Елин Пелин, ПР, 154. Няколкото стари лозови кошерища, обвити със слама, даваха такъв мед, който той продаваше на хората за лек. Ст. Даскалов, ЕС, 42.
КОШЕРЍЩЕ3, мн. -а, ср. Гнездо, купчина растения на едно място; кошарите2, туфа. Тия кошерища тук са се мащерика .. Навеждам се над едно кошерище и захващам да късам. Т. Влайков, Пр I, 266. Този храст — зелениката— вирее само тука и някъде в Кавказ. На ръст достига колкото нашенските крайречни лески, много разклонен, образуващ цели кошерища. П. Росен, ВПШ, 142.