КРА̀ВИЧКА ж. Умал. от крава; кравица. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие и върви успоредно с него. Елин Пелин, Съч. I, 149. А Борис от ранни зори поемаше из полето с кравичката и трите овчици. Н. Тихолов, ДКД, 39. Дядо Стоян стоеше пред дребните сиви кравички с дълъг лешников остен в ръка и мълчеше. П. Здравков, НД, 110.
◊ Божа кравичка1. Малко твърдокрило насекомо с червени горни крилца, по които има черни точици; калинка, калинка-малинка, богородичка. По-забележителни [от твърдокрилите] са: бръмбари, светулки, божи кравички, испански мухи, водолюби и рогач. Д. Мутев, ЕИ, 70.
> Божа кравичка2. Разг. Тих, кротък, безобиден човек. — Добър човек е, тих, кротък, ама прилика ли са ки! Той е божа кравичка, а тя=.. X. Русев, ПЗ, 263.