КРА̀ВКА ж. Диал. Умал. от крава; кравичка, кравица, краве, кравенце. Овчарчето стана, свирна на кравите и хукна нагоре по жълтата поляна. Червените кравки скачаха след него като кози, звънците им често биеха. А. Дончев, ВР, 12. После изведе от дама мършавите кравки и набързо ги впрегна. Ст. Марков, ДБ, 385.


Източник: Речник на българския език (онлайн)