КРА̀ДВАМ, -аш, несв.; кра̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кра̀днат, св., прех. Диал. Крада веднъж или няколко пъти. — Добре де, малкият, ухилва се Овеса. — Като много искаш да знаеш — краднах. Овес краднах, цял чувал. От един хамбар. Хванаха ме, биха ме. Затова ми викат Овеса. Г. Крумов, Т, 7-8. — Акима не ме иска вече. — Ако не иска с добром — открадни я. — Краднах я веднъж, .., ама ми се примоли, приплака, и аз я пуснах. Елин Пелин, Съч. II, 78-79. И стиховете, дето пишем, / когато краднем от съня си, / парфюмен аромат не дишат. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 46. Че да кажеш, че сте вие / Вукашинова порода, / .. / и па Марко нито крадне, нито лъже. Нар. пес., . СбНУ XLIX, 22. Момиче Елко, шарено полко, / а я чем, Елко, тебе да краднем, / тебе да краднем, тебе да земем! Нар. пес., СбНУ XLIII, 535. Не йе срам кой сака, а кой крадне. Погов., СбНУ XXV, 25. крадвам се, крадна се страд.