КРА̀ДЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от крада и от крада се; кражба. — Ти не си — рекох — никакъв апаш, не ме баламосвай, не виждаш ли, че на сеновала няма нищо за крадене. К. Георгиев. ВБ, 78. И арамиите търнале да ходат по крадене. СГ, 1894, кн. 1, 327. Що йе йасна месечина! / Що йе моми за крадене! Нар. пес., СбНУ XI, 59.