КРЪ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. Кръквам1. Анка истина беше се събудила и гледкаше с оние весели и живи оченца. .. — Я гледай, че се е наспала? А ние и не видим. Па си гледка, пиленцето, и не кръкнува. Т. Влайков, БСК I, 510.