КРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; кръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Грабвам, хващам. Бащата стои на двора с пълен сахан пченица и малко пари из нея.., на три пъти пръсне пшеницата и парите.. Сичката женурия се надпреварва, изпотрепва се, „кой да кръпне по едно петаче“. СбНУ VII, 48. Та излезе [Зюмбюл войвода] вънка на портите. / Де го виде Муса кеседжия, / та го кръпна за десната ръка, / заведе го в арнаутско поле, / та йотсече русата му глава. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 45.
2. За птица — клъввам. Ще дойде некво пиле, та ше та кръпне и ше та занесе там ее на горното тепе. Т. Панчев, РБЯд, 180. кръпвам се, кръпна се страд.