КРЪСТ1, кръ̀стът, кръ̀ста, мн. кръ̀стове, след числ. кръ̀ста, м. 1. В древността — приспособление от едно по-дълго отвесно дърво и друго — по-късо, заковано напреки, под прав ъгъл, на което са разпъвали за наказание хора. Поп Пея в ужас видя изправени вече там три кръста и на всеки от тия кръстове висеше по един човек. Ив. Вазов, Съч. XI, 59. Всички разбираха, че не бива сега да се смеят, ни да си шепнат, а да станат прави и да слушат мълчаливо как Христос виси на кръста между двама разбойници. Ст. Загорчинов, ДП, 72. В далечна латинска земя, царски хора хванали Петра и наред с всички му другари ги живи разпнали на кръст. П. Тодоров, И I, 42-43. Мъдреци и пророци разкриваха истина след истина, трупаха ги в евангелия, разнасяха ги сами и чрез учениците си по селища и друмища, гинеха дори по кръстовете.., а светът на „лъжата и робството“ все по-здраво крепнеше. О. Василев, ЖБ,159. Кръст тогава значеше онуй, което сега весило, за укор и за най-мучителска смърт. КТЕМ, 185. // Такова приспособление, на което според християнската религия е бил разпънат Исус Христос. Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно! Ив. Вазов, Съч. I, 173. // Предмет с такава форма, като символ на християнския култ. Дядо Йордан втренчи поглед надолу към селото, дето между четири високи стройни тополи се издигаше синята селска черква с червен керемиден покрив, високо над който блестеше като звезда кръстът. Елин Пелин, Съч. III, 40. Индже се гневеше на себе си, че се подгъва и усеща жалост, и все му се струваше, че там някъде, сред тая страшна гора от черни кръстове, лежи Пауна и до нея малкото сукалче, разсечено от ятагана му. Й. Йовков, СЛ, 139. За него [Соколски] Турция е престанала да съществува от минутата, когато се е дигнал да целуне кръста и револвера. К. Величков, ПССъч. I, 83. Свещеническите лъскави одежди и кръстовете, и хоругвите, съставляваха декора на наступающата борба. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. Самотен се гроб покрай друма издига, / обрасъл със полски цветя; — / над него ръце е кръст дървен разперил / и пази го денем, нощя. К. Христов, ВС, 80. Еретиците най-много мразели кръста и кръстното знамение. ПСп, 1873, кн. 7— 8, 88. // Символ на народите, изповядващи християнската религия. — Цариград е наш — започна той. — Кръстът ще победи полумесеца. Й. Йовков, ПК, 70. Така и онака уж той / бил казал някому — война ще се отвори, / че с полумесеца щял кръста да се бори. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 41. После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове, .., като същ християнски мъченик, но не за вяра и кръст, а за свобода и право. З. Стоянов, ЗБВ III, 305. Чашата на търпението в славянския елемент у Европа са препълни и той са реши целокупно да понесе кръста срещу полумесеца. НБ, 1876, бр. 9, 33.
2. Накит с такава форма, който се носи закачен на верижка на врата. На гърдите му имаше завързан с връв сребърен кръст. Д. Спространов, ОП, 28. — Освен това, — продължи Джамал бей, аз намерих в сандъка на Алиевата майка един малък позлатен кръст! В. Друмев, НФ, 62. Та оттам света хаджийка / да се върне с армагани: / тебе златен кръст на шийка / на герданче от мержани. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 103. Имам пръстена на баща си, имам кръста, който беше ми дала майка ми да нося със себе си като ангел хранител. М. Балабанов, С (побълг.), 160.
3. В миналото — военен орден с такава форма. Радуш откачи от гърдите си малкия сребърен кръст на ясносиня лента и го подаде на един офицер. Й. Йовков, Разк. I, 110. — Всичките офицери са такива. За да окачи кръст на гърдите си, готов е да хвърли в огъня цяла рота. Но съгласен съм с тебе, Николчев е по-друг човек — горе-доле яде се. К. Петканов, МЗК, 253. Като опълченец, Канелов беше участвувал в битките при Стара Загора, дето бе получил една почетна рана и георгиевски кръст. Ив. Вазов, Съч. XXV, 100. Подофицерът изглеждаше твърде обикновен за бойната си слава — тънък, с почти момчешка фигура, в широка войнишка куртка, на която блестяха два златни войнишки кръста. П. Вежинов, НС, 59. Те се завърнаха от фронта окичени с кръстове за храброст. Г. Караславов, ПМ, 40.
4. Знак с такава форма. В челната колона, веднага след началника, идеше знамето: червено-синьо, на едното поле с християнски кръст. Ст. Дичев, ЗС I, 480. — Кръст има на камъка, на опаката страна. . издълбан кръст. Ив. Карановски, Разк. I, 183. През лявото рамо бе преметнал царски пояс с бели цветенца и златни кръстове по него. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. С кръвта си кръст ще начертая / от Дунав до Егея бял / и от Албанската пустиня / до Черноморските води! Π. Κ. Яворов, Съч. I, 51.
5. У християните — молитвен жест, при който с дясната ръка се прави такъв знак. — Пази боже — каза младият монах и се прекръсти. — Кръстът ти не ме плаши, защото видът ти ме привлича. Елин Пелин, Съч. IV, 89. После [бащата] пристъпи към иконостаса. Десницата му се поклати, дигна се до челото за кръст и така остана.. Вън на пътя хора викаха за помощ. К. Петканов, СВ, 8. Това беше знаменитият бан Балдьо. Той благоговейно прекланяше чело и правеше широки кръстове на гърди. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. — Ти се моли на бога да ги пази от зло! — и калугерката се прекръсти. Милена също стори кръст. А. Христофоров, А, 169. Въздишка кротка, пръст до пръст / ръка набожно прави кръст. П. К. Яворов, Съч. I, 45. Край хляба седнаха, / кръст си стори секий момък / и тихо заяде. Ц. Гинчев, ДТ, 28-29.
6. Прен. Само ед. Тежка участ, свързана с мъки, страдания, изпитания. Обичал ме е той, та ми е дал тоя кръст да си изкупя с него прегрешението, дето го сторих. Т. Влайков, Съч. II, 233. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново, / и със сърце порасло и за кръст готово / на робите слепи в робската страна / и носи съзнание, крепост, светлина. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Действителните членове на Книжовното дружество е трябвало да търпят всякакви материални лишения и грубо незачитане от пазителите на капитала в Одеса ( . .); те е трябвало да слушат —.. — демагогски подмятания за безделие и дармоедство тъкмо от там, отгдето биха очаквали по-правилно разбиране за кръста на писателя и просветителя у нас. М. Арнаудов, БКД, 185. — Давам си оставката и толкоз! Нека други да поемат редакторския кръст! Аз платих своята дан , П. Незнакомов, СНГГ, 138.
7. Диал. Обикн. мн. Вид везба или бод с фигури с такава форма.
8. Диал. Само ед. Дар във вид на пари, давани при различни случаи — на сватба на булката, на новородено дете, на коледари и др. Стойен си у тях отиде, / гайдарят кръста събира, / че нема пара да даде, / ами си даде пръстена. / Гайдарят кръста занесе, / че го на булче подаде. Нар. пес., СбНУ, XXV, 128. У Драганкини отиде, / Драганка булка завари: / зълвите ѝ кръста беряха, / хората пари пущаха. / .. / Зълвите ѝ кръста внесоха, / на Драганка го дадоха. Нар. пес., СбНУ XXVII, 211. Покалесал ми ѝ кум Богдан / дванайсе млади кумици, .., / на кумиците си дар дава / по едно тасче сребърно, / на децата им кръс дава / по една желта жълтица. Нар. пес., СбНУ XXVII, 192.
9. Диал. Народно название на съзвездието Лебед (Ст. Младенов, БТР).
◊ Кръст дукато. В благословии и народни песни — стара монета с изображение на кръст. „Стани, стани, млади Бойно, / дошли са ти добри гости, / добри гости коледари, /.. / “Ако дошли, добре дошли — / .., / дари щем ги превит кравай, / на кравая кръст дукато. Нар. пес., СбНУ XLVI, 319. Тебе пеем, малка моме, / не мъчи ни зарад дарба, / нашата дарба — превит кравай, / на кравая — кръст дукато. Нар. пес., СбНУ XXIX, 5. Малък кръст. Диал. Народно название на съзвездието Делфин. Петлев кръст. Диал. Растението хлопка. Петров кръст. Диал. 1. Див карамфил. 2. Растението горска майка. 3. Растението крем. 4. Замбак. 5. Растението златовръх. 6. Растението вранско око. Пречупен кръст. Емблема на Хитлеро-нацистката организация. Знамената с пречупения кръст, спуснати от прозорците на немските домове в Прага, останаха още няколко дни. В. Геновски, ПЮФ, 90. От входа на училището един по един, приведени, с готови за стрелба шмайзери, изскачаха немци с пречупени кръстове на ръкава и като крещяха нещо, залягаха на плочите. П. Незнакомов, МА, 111. Червен кръст. 1. Международна организация с емблема червен кръст върху бяло поле, която има за цел да подпомага при война, болести, обществени бедствия. Гърмяха по калдърмите железните колела на артилерията, каруците на червения кръст. Ив. Вазов, Съч. XI, 45. — И ти ли отиваш? — И аз. Санитарният персонал е малко. Докато дойдат чуждите мисии на Червения кръст. .. Трябва да се помага на ранените. В. Геновска, СГ, 365. 2. Емблемата на тази организация. От някъде, през други дворове, с изплашено лице пристигна фелдшера с кожена чанта през рамо, с червен кръст. Й. Йовков, ПГ, 279.
~ Бягам като дявол<а> от кръст. Диал. 1. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да извърша. 2. Много се страхувам от нещо или от някого и най-старателно го избягвам. Две думи на кръст не мога да кажа. Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам. 2. Занемял съм от смущение или уплаха. Жив ми кръст. Диал. Кълна се, заклевам се. — Не ме питай повеке. Нищо нема да ти кажа. .. Ето — раздвижи се той живо и бързо се прекръсти два-три пъти с набожно изражение на лицето: — Ето, жив ми кръст, клетва давам, нема да кажа нищо. Д. Талев, ГЧ, 61. Като дявол с кръста боря се. Диал. Крайно ожесточено се боря. На кръст. Разг. 1. Във форма като кръст; кръстосано. Тамяновите зрънца се стопиха и тънки къдрави струйки благоуханен дим се извиха нагоре. Юрталанката дигна керемидата над овена и го прикади на кръст. Г. Караславов, С, 80. Сложи върху масичката разтворено евангелие и — на кръст върху него, кама с револвер. Д. Талев, ПК, 874. 2. На всички (четири) страни. На кръст селото кръстоса — / нагоре, още надоле, / да дири билки омразни. Нар. пес., СбНУ XLIV, 452. Тодорка мома убаа, / .., / тя си из оро одаше / и си надолу гледаше, / кат си пашата съгледа, / на кръст орото разпиля. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 135. Нося кръста си. Разг. 1. Търпя безропотно мъки, страдания, живея тежкия си живот. Да ида господу да се помоля / със чиста мисъл и глава склонена / за моята великата неволя. /. . / Да мога пак да любя и страдая, / .. / Да нося кръста си, без да роптая. Ив. Вазов, Съч. II, 186. 2. Преживявам това, което ми е отредено от съдбата. В София живееш, служба, обществени и семейни задължения, театри, опери. Но все пак не е зле да се сещаш и за тия, които носят своя кръст в дълбоката провинция. П. Незнакомов, СМ, 13. Човек, доде е жив, се лъже, / а всеки носи своя кръст в света поднебен / и гризе своя жребий като хляб насъщен. Е. Багряна, ЗМ, 91. Поемам / поема (понасям / понеса) кръста. Самост. или на нещо. Книж. Вземам тежкото задължение да извършвам някаква трудна, мъчителна дейност. Страшимиров, след като напуснал Садовското земеделско училище в 1889 г., .., тръгва да си търси работа. И за пръв път става първоначален учител. . Поема кръста на народния учител, макар и много млад — 17 год. СбАСЕП, 8. Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря, турвам / турна) кръст на нещо. Разг. Свършвам с нещо, премахвам, унищожавам, прекратявам нещо. — Нали ще се обадите на Лиляна, нали ще ѝ простите? Сложете кръст на миналото. В. Нешков, Н, 103. — Аз мисля, че е вече време да сложим кръст на тез ежби — рече той. Ст. Марков, ДБ, 110. Окрадоха стопанството и щяха да му турнат кръст, ако не бяха пратили Петко отгоре. Ст. Даскалов, СЛ, 292. Разпъвам / разпъна на кръст някого. Книж. Причинявам голяма мъка някому, измъчвам го силно, изтезавам го. — Агенти проверяват дали Василка не се е обадила, дали не идва дрехи да си вземе, хляб да ѝ дам. На кръст ме разпъват, чумата да ги тресне! Кр. Григоров, Р, 275. — Никога и не помисляте дори, че с приказките си ме жива на кръст разпъвате. П. Тодоров, Събр. пр II, 406. Това е кръст; на̀ кръст; честен кръст. Употребява се при заклеване, че нещо е истина; при заклеване в правотата на нещо. Две години има покрай портите им не съм минавал. .. — На̀ това е кръст.. . Кръст божий, такова — кръстел се чевръсто и убедително и бързал бързал нататък. Чудомир, Избр. пр, 16. — Ама като е било така? На̀ кръст! — Я разкажи тогава, Пауне. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 378. Хаджи Иванчо се намръщи, набожно се прекръсти и рече: — На, честен кръст! Хората ги видели! П. Стъпов, ЖН, 23. Уча още „кръсте божий, помагай“. Диал. Остар. Още съм в началото на образованието си, в началните класове съм.
КРЪСТ2, кръ̀стът, кръ̀ста, мн. кръ̀стове, м. 1. Място на гърба у човек или четириного животно, където се съединяват тазовите кости с гръбнака. Цели часове трябваше да вися приведен и кръстът ми тъй се схващаше, че се боях да се изправя, дори когато можех, защото болката ставаше още по-остра. Б. Райнов, ДВ, 136. От ден на ден усещам как краката ми отпадат, отмаляват и свят ми се вие. А пък кръст, кръъъст .. както и да се поместя, на където и да шавна, вее мушка, все ръга и нe престава. Чудомир, Избр. пр, 216. Жътварите не се страхуваха от жарките лъчи и не ги заболяваше кръст от непрекъснатото навеждане. К. Петканов, СВ, 105.
2. Разш. Талия. Тя [Нона] поиздърпа с две ръце синята си копринена блуза, която я пристягаше в кръста. Й. Йовков, ЧКГ, 111. Майстор Томан се завъртя в отделението, .. Емил, гол до кръста и целият потен от горещината и тежката работа, го погледна дръзко със сивите си очи. Д. Ангелов, ЖС, 103. Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина — от врата до доле равна, като бадем за ракия. Елин Пелин, Съч. V, 102-104. На кръст си тънки саби запашете / за бащината си земя станете, / .. / За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем вcu кръвта, / да си добием волността! СбДЧ, 183.
◊ Държи ми кръста. Разг. 1. Имам сили, издържлив съм, здрав съм. 2. За мъж — полово съм силен. 3. Разчитам на силите си, надявам се на себе си, на възможностите си. Не изправям / не изправя кръст. Разг. Непрекъснато, най-усилено работя. Гледам ги как забиват ралото с усърдие в своите трънаци, как се бъхтят, .., кръст не изправят, а на нашето все се лепят. М. Смилова, ДСВ, 86-87. Като го гледаха как работи, хората от бригадата му не смееха кръст да изправят. И. Петров, НЛ, 62. Откъсва ми се / откъсне ми се кръста. Разг. Много се изморявам от работа или от продължително носене на нещо тежко. — Между ясена и оброчището пет лакти копахме, докле намерим парите. В железен ковчег бяха турени, откъсна ни се кръстът, докато го измъкнем от трапа. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Откъсвам / откъсна кръста на някого. Изморявам някого с тежестта си. Превивам / превия (пречупвам / пречупя, чупя) кръст пред някого или самост. Разг. Угоднича пред някого, подмилквам се, лакейнича. Господарят на Ведрово, пред когото превиваше кръст дори окръжният управител, скочи леко на земята и заповеднически подвикна на Харалан. А. Гуляшки, СВ, 141. Някога Трифон успя да се издигне до равнището на средните ведровски стопани, защото работеше като вол, чупеше кръст пред чифликчиите за дребни заеми, а циганите, които наемаше за работници, хранеше само с хляб и лук. А. Гуляшки, СВ, 264. Схванал ми се е кръста. Диал. Западнал съм, безсилен съм вече. Удрям / ударя в (през) кръста. Диал. За нещо, което се продава — струвам много скъпо. Удрям / ударя през кръста някого. Диал. Вземам, открадвам нещо от някого.