КРЪСТА̀ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Квадратен, четвъртит; кръстат. Тя постила кръстачки месал сред къщата и точи баница. К. Петканов, ОБ, 252.
КРЪСТА̀ЧКИ нареч. Диал. Кръстато, кръсташки. Чорбаджи Стоил седеше кръстачки в кьошето до тезгяха, пушеше из един дълъг шарен изрязан цигарлък. СбЗР, 19.