КРЪ̀СТЕНЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от кръстя и от кръстя се. — Аз съм либерал, от либералната партия, — пояснява той, — ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме. Ал. Константинов, БГ, 45. В стойката му [на калугера Панарет] .. в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Ти не се ли кръстиш? — запита Никола учуден и жегнат. — Вярата и кръстенето си е лична работа, брате. В. Геновска, СГ, 261. При всяка мисъл за невярна болест еснафът се кръстеше с безкрайни молби „да дава бог живот и здраве“. С тези молби и кръстене-та той лягаше, ставаше. Ив. Хаджийски, БДНН I, 172.