КРЪСТЀЦ1, мн. -тцѝ и овцѝ, след числ. -тѐца, м. 1. Остар. и диал. Умал. от кръст1; кръстче. — Ох, че мене са иска да целуна честния кръстец, Светото евангелие с образа на Христовото возкресение. У, 1871, бр. 11, 168. „Жените пъди при люлките, а у люлките мъжки деца, със сребърни кръстовци.“ Ил. Блъсков, С, 24. Като познаваше, че не ще може да постигне тези [нравствени] качества изведнъж, Франклин ги изпълняваше малко по малко, .. Той си направи една книжка, а която записваше всички наред .. В края на всеки ден, той забележваше с кръстец в редовете на тази книжка своите погрешки. С. Бобчев, ЖФ (превод), 29. Пошла е Стамена, из село излаза, / у ръка носи бело котленце. / И у котлетето китка босилек, / китка босилек и сребърен кръстец. Нар. пес., СбВСтТ, 625.
2. Остар. Препинателен знак с форма на кръст1. В древните ръкописи употребяваните стръчни знакове, .. са: точка (.), кръстец (+), .. две точки поставени йедна над друга (:) и две точки с промъкната между им крива чърта (~). Ив. Момчилов, ГНЕ, 192.
КРЪСТЀЦ2, мн. -тцѝ, след числ. -тѐца, м. Определено количество снопи (обикн. 9, 13, 17 или 21), наредени на кръст в пожъната нива. Загребваме по няколко снопа наведнъж. После отиваме на определени места и правим кръстци. Б. Шивачев, ПЮА, 116. В няколко секунди пламъците обгърнаха целия кръстец. Ив. Вазов, Съч. XII, 19. Нането се нахвърли върху ечемичените кръстци, взе няколко снопа и ги развърза пред конете да ядат. К. Петканов, X, 165. Грижи се и за собствения си имот: оре, сее, вади десетина кръстци пшеница, пет ечемик, .., стотина килограма боб и две тенекии олио. Д. Вълев, Ж, 57. Волската кола трополеше край ожънатата нива. Снопите грижливо бяха складени на кръстци. Д. Марчевски, ДВ, 72. Гради кръстец да леmувa, а копен да зимува. Н. Геров, РБЯ II, 423.
КРЪСТЀЦ3, мн. няма, м. Диал. Умал. от кръст2. В блъсканицата пада Дечко Граматика, смачкват го, .. — Кръстецът ми, ребрата ми. ., на пестил ме направиха. П. Тодоров, Избр. пр II, 381. Тази девойка бе от Радино .. Тя бе дивно красива и стройна хубавица, .. Златистата буйна коса, .., стигаше до кръстеца. Н. Попфилипов, РЛ, 56.
КРЪСТЀЦ4, мн. няма, м. Анат. Кост, образуваща се при срастване на кръстните прешлени у човек над 25 години. Гръбначният стълб е основната част на човешкия скелет. Състои се от шийни, гръдни, поясни, кръстни (срасли в една кост, наречена кръстец) и опашни (..) прешлени. Анат. VIII кл, 23. Към 23—25 годишна възраст или понякога малко по-късно кръстцовите прешлени срастват напълно чрез костно спояване, в резултат на което при израсналия индивид се обособява една обща кост — свещена кост, или кръстец. Ал. Гюровски, АЧ, 113.